Р.П.  US A президентът

Човек може да стане религиозен, докато наблюдава политическите пируети на българския президент и неговите геополитически откровения. Тези маневри и мисловни проблясъци са така налудничави понякога, че човек има нужда да знае, че има някакъв Бог на политиката, който бди над страната ни и не оставя напълно управлението в ръцете само на такива хора. Политиката е голяма и религията те дебне отвсякъде.
Тези дни Плевнелиев се изяви като мащабен геополитически коментатор и то, разбира се, на форум, организиран от Американската търговска камара. И обяви, че българите емигрирали и работели в САЩ и Западна Европа и че никой от тези земи не ходел в Русия, Китай и Индия.
Велико!
Имаме уникален случай на държавен глава, който се фука пред света с това, че държавата му произвежда единствено и само емигранти. Ако прозападният избор на България се състои в това, че българите бягат в тази посока, това не само не е повод за гордост, ами по-чувствителен президент би изпил три флакона валериан.
Американците едва ли са изпаднали в безкрайна радост, като са чули, че нашето западничество е в това, че пълним страната им с нелегална работна ръка. Какъв ефектен политически подход - направо ще ни махнат визите, да знаете.
Вън от шегата обаче е плашещо, че държавният глава на България е склонен да отпише 32 хиляди души, които работят в този момент в Русия например. Това са официални данни. Тези вече не ги броим за хора, така ли, защото развалят официалната геополитическа теза на президента? Нали и Симеон Дянков наскоро отиде да работи в Русия и него ли го изключваме от редиците на българите вече?
Никой не отрича правото на Плевнелиев сърцето му да е хвърлено във Вашингтон и да го влече към страната на двойните хамбургери, но президентът Плевнелиев няма право да говори така на едро и да лъже така лъчезарно. Не се прави така. Подобен тип празни приказки са по-вредни и от отрова, защото никой не очаква от институцията президент вече нещо повече от поредния гаф, виц или издънка.
Именно заради това тайно се надявам да има някакъв Бог на политиката, който да ни пази. Че, ако зависи от президента, доникъде няма да стигнем.